I.частица
1. а) (при положителен отговор) oui; б) (при положителен отговор на отрицателен въпрос) si; в) (за усилване на потвърждението) mais oui, mais bien sûr; je sius enchanté, e;
2. (за наблягане върху изказана мисъл) certainement, vraiment, bien sûr;
3. разг (отговор при повикване) eh bien? quoi? qu’est-ce qu’il y a? j’entends!
4. (при почукване на врата) oui;
5. (рядко при въпроси, изразяващи изненада, учудване, недоверие на които се очаква отвърдителен отговор нима, така ли) c’est vrai? est-ce vrai? oui?

II. частица в главни изречения за изказване: а) (желание, пожелане, клетва) нека, дано que + subjonctif; ~ е щастлив, qu il soit heureux ~ пукне! qu’il crève! б) (подкана, напомняне или увещание) que; или (със заповедна форма) ~ прави каквото ще qu’il fasse ce qu’il voudra; в) (заповед или забрана, възхищение и т. н.) que + subjonctif веднага ~ дойдеш! que tu viennes tout de suite! 

III. съюз (при свързване на подчинено изречение с главно)
1. за изразяване на целта, с която се извършва действието на главното изречение; ~, с цел ~, за ~, та ~ pour, pour que, afin que;
2. (за изразяване на намерение, желание) желая ~ прочета тази книга je veux lire ce vivre;
3. разш (за допълнение и пояснение действието на главното изречение à, de или без предлог) обичам ~ се разхождам в парка j’aime me promener dans le parc, j’aime à me promener dans le parc, j’aime de me promener dans le parc; търся ~купя кола je cherche à acheter une voiture;
4. (при изразяване на условие) si; ~ имах пари, бих ти дал si i’avais de l’argent, je t’en donnerais;
5. (за изразяване на отстъпление) ако и ~ quand bien même; макар ~ bien que, quoique; même si; без ~ sans que; преди ~ avant de, avant que.